За село Поибрене за пръв път се срещат данни в един османски регистър от 1635-та година, като тогава населението е съставено изцяло от представители на българския народ. По непотвърдени информации първите жители на населеното място са живели по всяка вероятност по поречието на една от най-известните български реки – Марица. Не на последно място трябва да се споменат и преселниците от западната част на Македония от градове като Дебър. Тези данни на видни български краеведи също подлежат на съмнение, както и фактът, че първите жители на селото идват от покрайнините на село Радуил. Но около селото възникват, независимо откъде точно идват преселниците- дали от Дебър или Пирот, 18 на брой махали. Това говори за една относителна големина поне според тогавашните стандарти. За това, че селото е с важно стратегическо значение, говори следният факт. По време на османското робство то има статут на войнуганско селище. Тоест охранява прохода, а в замяна на това не плаща данъци на хазната.
В Поибрене Васил Левски основава един от многото си революционни комитети в страната, а жителите взимат активно участие и в разгара на Априлското въстание. През 1942-ра година е построено и първото начално училище, където изпъква ярката личност на учителя Георги Бакърджиев. Той и до днес е почитан от местните жители като просветител и интелигент. От обществените институции най-важни несъмнено са кметската община и читалището, като в общината има осигурена интернет и телефонна връзка. Що се отнася до читалището, първата му сграда носи името Здравец и е построена през 1885-а година, когато избухва Сръбско – българската война. Но към днешна дата сградата на читалището е много нова и осъвременена и освен това е избрано друго име – Ванчо Пашов. Пашов е известен в селото като един от главните участници в комунистическата съпротива. Читалището помещава още и библиотека, както и състав от фолклорно естество с танци в своя репертоар. Не на последно място, пак в читалището има театрален и кино салон, а също и добра интернет връзка. За църквата също има интересни факти, като първият е, че е построена през 1830-та година. Но по-важното е, че тук е осветено ушитото от Райна Княгиня опълнечнско знаме.
Тази чест принадлежи на свещеника Недьо Иванов, който за освещението използва сребърния кръст на черквата. За значимостта му от историческа и културна гледна точка говори това, че кръстът се пази на съхранение в историческия музей на Панагюрище. Кръстът е бил придружаван от известната Хвъркова чета на видния боец и революционер Георги Бенковски. Официалният празник на селото е на Петдесятница, а иначе родом от там са доста известни личности. Сред тях са Делчо Оливеров и Балчо Войвода, и двамата революционери и участници съответно в Априлското въстание и броженията в Кюстендил по време на известната Голяма турска война. Три на брой магазини за хранителни стоки функционират на територията на селото, а освен това има кафене аперитив и ресторант с тераса от типа външна. Къщите за гости и минералната баня обуславят наличието на туризъм, като гостите могат да отсядат в предлагащия 20 легла местен хотел. Три пъти на ден има автобуси до столицата и пет до Панагюрище.
